Dorian's Spleen е вдъхновен от ленивата декадентност на Дориан Грей. В тази композиция Bertrand Duchaufour изследва неспокойната красота, която се лута между удоволствието и разпадането.
Хранен от вечна меланхолия, Дориан подправя живота си, доколкото може, отдавайки се на силни наркотици и алкохол.
Дориан не се съмнява в себе си. Той се храни с вечната си скука, без нито желание, нито удоволствие да събуждат някакъв вътрешен импулс.
Душата му е погълната от тъмнина, отвъд която не може да се представи нищо. Дори развратът му вече не му носи удовлетворение. Той знае, че е безсмъртен, но...
Ароматът се отваря с блясъка на уиски в чаша. Нотки на карамел, тъмен шоколад и печено кафе създават богат гурме акорд, който се усеща разкошен и леко опияняващ, като атмосферата на късна вечер, която се простира твърде дълбоко в нощта.
Постепенно сладостта потъмнява. Дим започва да се промъква през композицията, а под гурме топлината се появява суха пепелява нотка. Ефектът е елегантен, но обезпокоителен, сякаш нещо някога луксозно е започнало бавно да гори по краищата.
Dorian’s Spleen преминава от разкош към сянка, улавяйки странната меланхолия, която се крие под излишествата.
ЗНАК НА КАЧЕСТВО
Като хубаво вино, нашите аромати еволюират с времето. Цветът им, отражение на естествени съставки в движение, говори за рядко качество, където всяка нота разкрива своята собствена история.