Полирането на реликвариите
Преди тържествено празненство олтарът се превръща в място на съсредоточена дейност. Реликвариите се подреждат прецизно, повдигат се, оглеждат се срещу светлината; платът се плъзга по сребърните и златните повърхности с бавно и премерено движение, което възстановява материала до неговата светеща пълнота. Светлината се пречупва върху металите, вибрира по гравюрите, запалвайки топли отражения, които разговарят с пламъка на свещите.
Въздухът се пропива с фин аромат, метален и леко сладък, смесващ се със спомена за тамян и мекотата на восъка. В този аромат се долавя грижата, посветена на свещения предмет, желанието да се представи с достойнство и разкош.
И органът, в своя момент, поддържа тази концентрация със сдържан и бистър звук. Нотите се разгръщат с яснота, почти отбелязвайки ритъма на полирането, обгръщайки олтара в контролирана вибрация, която усилва блясъка на металите. Звукът се отразява върху позлатените повърхности, засилвайки тяхното излъчване и създавайки диалог между звукови хармоници и визуални отражения.
Ароматът интерпретира това чувство на уважение и почит чрез светещ и сияен акорд, в който металното напрежение се омекотява в балсамова и кехлибарена топлина, напомняща за блясъка на свещи и дълбочината на нефа.